Не мисля че има някой които да оспори това. Уж работя само 4 дни в седмицата, а работя много повече, уж не ходя на училище, а не съм спрял да чета.

както казва един велик мислител: “Живота си иска твоето” :)

Никъде другаде по света, или поне във по цивилизованите държави, не може да видите някой “градоначалник” да получава подарък от фирма или учреждение което има общински/държавен договор! .. При нас корупцията е толкова очевадна, че вече подобни неща даже не правят впечатление!!!

Кметът с нова Mазда

Това звучи малко, все едно отивам на фронта и има шанс да не се върна. Можеби малко драматично но истината е че аз съм си емоционален и драматичен човек. Радвам се че успях да си прекарам добре и приятните мигове бяха повече от неприятните. Ех така и не го оправихме тоя блог .. :) еми ще продължавам да си пиша като първолак и това си е. То между другото и свештичката не успяхме да запалим ама ей на .. :) кво да правиш . Утре ставам рано.. и си заминавам, но с мен остават многобройните мигове на радост и емоций прекарани сред любими и приятни хора.

Ходих до София с Влади. Запознах се с Криси. На билиард с Иво и Асен, На “село” при Атио и Милена, Научих демографиата на Пловдивските кафета с Ива, Хапнах палачинки с сирене и кашкавал в Пазарджик, Наргиле с Малвина, Присъствах на свещення ритуал по хвърляне на салфетки, Гледах дербито (без значение от крайния резултат) на моя любим БОТЕВЪ, Отразнувах старта на Clix.bg, Признах Градски Транспорт - Пловдив като едно ненужно средство за предвижване, Гледах филм в киносалон с размерите на хола ми, Пих домашна ракия по обяд с Японеца, Насладих се на нежен, пролетен слетобед в Стария Град акомпаниран с миризма на люляк ..  . . . и като цяло.. времето пак не стигна, но то никога не стига :)

Искам да благодаря на всички които спомогнаха тези 3 седмици от живота ми да бъдат запомнени с добро и да допринесат за все така приятните емоций които станаха факт.

Следващият ми пост ще бъде обратно от Ню Йорк.

Завърнах се от двудневното ми пътуване до София. Доволен съм, макар и да ми се стори супер кратко . Видях доста неща и научих още повече за развитието на България, директно от най-големия източник - Столицата! :)

Днес ще почивам. Ще намаля излизаня и срещи до абсолютният им минимум и ще се отдам на размишления и писане по блогове :) .. или по точно ей този.

След малко ми е първото излизане, за това ще ям и ще се оправя, но след това ще допиша и доразкажа за София, глада, пътуването, и обикалянето по Молове :)

Нямаше вобще да сядам и да пиша тази вечер. Макар и от вторник да съм в БГ, не ми идваше вдъхновението .. ще си кажете е как така..толкова емоции, толкова срещи. Да ама не.. истината е че съм щастлив и доволен от престоят си тук до сега, но просто не ми идваше нюх за да пиша.

Петък вечер е, прибрах се към 3:30АМ и реших да седна да проверя пощи и съобщения. Свърших и не ми се ляга още малко та реших да драсна малко. Вън се бият някакви котки. Първо си помислих че е любовният сезон, но после стана ясно че иде реч за разчистване на сметки. Ноща обаче като цяло е тиха и спокойна а денят (+ вечерта) ми беше изпълнен все с приятни мигове и емоции. Видях се на веднъж с маса хора, които трябваше рано или късно да видия, но съм доволен че се случи по - рано от колкото късно и се надявам да успеем пак да се видим този път за по дълго, че те хората са работливи.. не като мен :) .

Мисля че вече тялото ми свиква с България и започвам да огладнявам и да ми се спи :) което е хубаво защото бях под напрежение .. все едно съм на батерий :) .

Малко се дразня че не правя снимки всеки ден, ще е хубаво от всяко едно място където съм или с хората с които съм, да щраквам по снимка на телефона за да имам спомени .. но ще дойде и моментът на фотографското вдъхновение скоро …

Интересно е също така, че докъто аз съм тук … там отатък стават едни много странни неща..и се чудия на кое по напред да вярвам, на уши или на очи.. и май ще е 2рото .. за съжаление, и красивите неща имат край .. .. .. ..

Като споменах че започвам да свиквам и да се нормализирам, да се надяваме че това също ще стимулира честото блогване породено от дневните преживиавания (това не го написах правелно.. ще се редактира) .. но разбирасе не всичко трябва да е казано.. иначе няма да има авантюра :) хехе

Лека Нощ!

Ето най накрая дочакахме. След около час и полвина, тръгвам към JFK където по план в 6:30PM EST трябва да излети самолета за Виена. :)

Нямам търпение да се прибера, и да видия приятели,близки и познати. Притеснявам се единствено че времето винаги не стига, но аз съм практичен човек и ще успея да съчетая всичко за времето което имам. Взех си мини-възглавничка и се надявам да успея да дремна на самолета, което винаги е мисия невъзможна, но да видим.

Този път се надявам Австрийците да не се изложат и да пуснат добро самолетче, и да компенсират за факта на агенцията, която ме е сложила точно до бучащият двигател.

В София кацам в Вторник 18-ти Март, в 13:30 :) .. а факта че един от най добрите и близки приятели ще дойде да ме посрещне ме редва още повече. Нищо че е от локото :)

Следващото ми включване вероятно ще бъде от Българска земя.

До скоро.

Сложих нов хедър :) .. макар и да прилича на кафе, аз оставам фен на чайа (ама и кафе пия де :) ) и най вече в момент като този в който усещам че ако несе вземат драстични мерки, ще се пътува за България със един джоб сиропи и витамини :) . В момента билковия чай се затопля и след броени секунди ще ми е в ръчичките.

Относно новия хедър, много търсих плъг-ин за Уордпрес който сам да върти снимките примерно в период от 24-48 часа, и щях да заредя безброй такива, с ясната цел да има разнообразние, но уви такъв плъг-ин не намерих, така че ако някой от вас се притече на помощ, ще съм благодарен.

Снощи не можах да заспя до 5 сутринта, после станах в 8:30 и тръгнах напред назад по работи и задачи, най накрая към 7:00 вечерта реших да дремна, като станах към 10 и сега е 2 сутринта и не ми се спи особено, но пък за сметка на това репих да съм полезен и започнах да чистия стаята си, дрехи да прибирам, багажа… не да го оправям ама лека по лека преглеждам кое къде ще е :) .. мързела е дяволит.

След дълга борба с Adsense + Wordpress и най вече тежка борба със безсънието стигнах до решението да сложа следният бутон еййй там горе в дясно:

Дарете за каузата на творчеството! Днес пропуснете да си купите 1 кутия цигари, пропуснете 5-те кафета, дайте 50 стинки за автобуса вместо 10 кинта за бензин на колата .. . дарете за каузата на МОЕТО творчество :) .

Разбирасе, неща да ви звуча като малко циганче/просяче макарче наподобявам такова, считайки по правописа ми (Ще го оправим скоро ..ти си знаеш :) ) но най-накрая стигнах до извода че трябва да се отдам на почитателите на това което правя. Мога да ви уверя че всеки един $ който влезне, ще бъде мъдро инвестиран в дейности свързани с общата кирия на вас - читателите, посредством интернет проекти :)

BTW, може да сте сигурни че системата е БАШ сигурна, шото я си работиме с PayPal.. (и както един добър мой приятел казваше) А ти???? С Пенка!?!??

:)

трябва да ставам след по малко от 6 часа. Положението е мам-си-жейс :) .. молим се за просветление и жажда за сън.

Здравейте отново,

След като бях смъмрен, заради факта че блога ми е пуст и празен се чудих какво да измисля за да напиша. Както вече съм пояснил, не мога просто да седна и да блогвам. Трябва идеиа, трябва вдъхновение и мотивация. На мен такава не ми дойде, е може би от части защото проведох 2 доста дълги разговора с едни прекрасни хора по Скайп. Но мотивация за блогване нямаше и нямаше… и ето накрая когато мислех че ще си легна безгласно - идеята ме сполетя. Всъшност това което ще прочетете малко по-надолу не съм го писал аз и няма връзка с мен. Случайно се натъкнах на него, прочетох го и останах изумен именно поради факта, че на малко от вас (ето сега на всички) съм споделил желанието ми за режисиране на филм, винаги съм искал и винаги съм имал свежи идеи, и някой ден ще го направя факт. Истината е че следното би направило перфектният сюжет за филм, който АЗ бих написал и режисирал, и с перфектната музика която чух днес и невероятниат conclusion който си представих в главата си на път към вкъщи.

За жалост, не успях да намеря автора на това четиво тъй като беше публикувано в Izpoved.coм а там всичко е анонимно. Ако по някаква случайност авторът прочете това и желае да се свърже с мен, ще се радвам да установя контакт, и ако има желание да публикувам други негови или нейни историй. Ще оставя на вас да прецените до колко следното е истина или не, но в всички случай, описва един доста силен сюжет.

————————————————————————————————————————-

Дата на изпращане: 28 Ноември 2007

Таксито поднася леко, за да не се шибнем в джипа. Изтръпвам. Не че ш’се обърнем - бОли ме кура, че ш’се обърнем. Джипа. POLICE. Разминаваме се на завой, а келеша на седалката зад мен има толкова хероин в джоба, че за момент ми призлява. Разминаваме се на завой…..нищо не ви говори. Ама на мен ми говори, на куките - също. Направо им рисува картинка. Куките много добре знаят откъде идваме, много добре знаят и кво сме правили там. Ама не им се занимава с нас, не и сега. Сега са тръгнали по работа, не да ловят смотани наркоманчета. Да си приберат парите, там отиват.

Завоя е на сто метра от къщата на Шестаците. Шестаците….. дребни *******-вски селяни, и едни от големите в нарко-канала за Южна България.”Колко коли сме им купили на тия от “криминалната…” казва Шестака. Вярвам му. И ми е все тая. Боли ме кура и за куки, и за Шестаци - излизаме от *******во, след десет минути ще сме вкъщи, мърляча отзад има материал за поне два дни, а не съм дал и една стотинка. Ебем ти кефа, пич! Нищо, че вече съм 60 кила, нищо, че дозата ми е вече два “големи” на ден - чувствам се, все едно съм си уредил живота. Всъщност съм уредил два дни. 48 часа. 48 скапани часа, прекарани в разкош, който само хероина може да ти даде. Когато го има. Нищо, че ще вземе години от живота ти. Да ги взима, ебал съм ти и живота. ‘I choose to not choose life”. И вас да ви еба, копелета! Умирал ли е някой пред очите ви? Тогава ми кажете какво сте избрали, не сега. Сега е купон, никой не е по-хитър от нас. Винаги доволни, винаги над другите. Никой не е по-хитър. Особено пък от мен - два големи, за да изкарам денонощието; всъщност друсам по 3, по 4, по колкото има. И плащам….. един, да кажем. И данъка, който всички плащаме - 60 кила, лятото е студено като в Арктика, и не помня какво е нормален сън. Сън…..кой го ебе за съня? Всичко около нас е анимация, всички са шибани анимационни геройчета, само ние сме истински. И още е купон. Всичко е купон, ако няма кинти - ше продам карзил на балъците - от тоя, на капсули. Прашеца вътре е едно към едно с материала, а винаги някой иска материал. Щях да убия човек за десет лева….. дали се трогнах? Познайте от три пъти. Смотаняка искаше материал, а аз не исках нищо. Ама пък що да не изкарам десет лева с 80 стотинки? Валиум от джобчето, ефизол от аптеката, 5 минути работа като добър, стар аптекар с хаванче в опикан безистен….. после глупака се тресъл 30 минути и лял пот като за световно - на помпа е, а в ефизола има много захар….. Същия глупак след време спаси Борислава….. Време - кво беше тва? Не си задаваме глупави въпроси, не и сега. Време. Хероин. Битката е спечелена. Има само светло и тъмно. И студ, ако няма материал. Борислава….. “тая вечер ми е последната помпа, от утре само ше пуша”.
Последната….. за малко. 5 минути по-късно, и щеше да е истина. Щеше да е последната. Но дойде глупака, когото за малко не убих преди…..време? “Абе на тва момиче кво му е?” Нищо, кефи се…..кефи се. Посиняла е, цигарата и е изгоряла до пръстите. Пръстите и са изгорели под цигарата. А тя не диша, посиняла е и не диша. Изтръпвам. Сърцето ми блъска като откачено, мозъка ми, шибания ми, каменностуден наркомански мозък прехвърля всички варианти, а тя е на 15. И не диша. Лежи посиняла там, облегнала глава на стената, в МОЯ апартамент. Нямам секунда за паника, нямам секунда за страх, скръб, или нещо, нямам секунда да си спомня, че примерно сутринта съм я чукал. Знам само, че е в МОЯ апартамент. Вероятно - мъртва. Не е - сърцето и работи. туп……………………………..туп…………………………туп. Не изчаквам следващ удар, грабвам я, якето, обувките, 4 етажа, стреснати циганки по улицата пред блока…..сън, всичко е като в сън. Мъгла. Такси…..такси….таксиииии!!!! Третото спира - хвърлил се е на капака. Същия глупак, когото едва не убих някога. За десет лева. Само той идва с мен до болницата. Аз и не искам повече - изкрещях на останалите да изчезват от апартамента, не знаех дали тя ще оживее. Оживя. “Спешно”-то, знам си урока - свръхдоза, хероин, венозно, колапс….. И тя си знае урока - “не помня, пих някакви хапчета, две-три, бях с една приятелка…..” Късно. Ако не кажа какво е - тя умира; като кажа - идват куките. Ебал съм ги, няма да я оставя да мре. Глупака изчезва - и той се е сетил за куките. Искам да изчезвам и аз, ама не ми я дават. Непълнолетна е, тряа да остане под наблюдение. И да се уведомят родителите. Но тя си знае уроците - фалшив адрес, фалшив телефон….. уведомявайте. Но телефона на куките го знаят, куките вече препускат насам. А аз убеждавам банда претръпнали лекарки, че трябва да ми я дадат, че повече няма и да помирише хероин….. кур. Гледат ме арогантно, говорят ми като на отрепка…..така ли, копелета? Ми добре, ше видим. Единствения мъж - доктор в стаята ме дръпва настрани, убеждава ме, че ако ми пука за нея, тряа да разбера, тряа да я оставя тук, тряа техните да разберат, че се друса….. за да спре. Мамка ви, копелдаци, има ли някой от вас представа за какво говори? Колко от вас са се друсали с хероин? Споря с него, обяснявам му, че тва ше и преебе живота, обяснявам му, че първата й работа, когато успее да се измъкне от родителите си, ще е да се надруса зверски…..нтц. Няма никой. Прав е, такава му е работата. И такъв му е мозъка. Тя трябва да остане в болницата. Да, ама е малолетна - тряа да остане в “детско”. А сега сме в “спешно”. Сега го издухахте, копелета. Отстъпвам - вече знам как ще стане. Някой трябва да я придружи дотам. Лекар. А “някой” се задава по коридора. Лекар. Тъкмо идва на работа, нощна смяна е. Отстъпвам, помагам да изкарат носилката. За да затисна на вратата лекаря за нощната смяна - копеле, не сме първи приятели, ама си изпушил едно кило трева с мен, мамка ти, без да броим литрите водка. Казвам му само “качвай се с нея в линейката.” Той не казва нищо - знае си урока. Dr.Dre. Той е “придружаващия лекар” - не им е странно, че скочи в линейката преди да си е сложил престилката дори. Всички си знаем уроците, дебилите не са усетили нищо. Пък и толкова им пука, най-вероятно. Качваме носилката, качвам се и аз. Доктора е вътре. След пет думи знае какво става - предостатъчни са ни. “Баче, махам и системите, ти си я взимаш, и се спасявате” Много мерси, Дре. Повече и не искам. “Детското”….. Посред нощ е, вратата е заключена. Шофьора слиза, звъни да му отворят. ЗвЪни, чичо. Ние сме дотук. Казвам му го, гледайки право в озадачената му физиономия, дори му помахвам. Сладка картинка сме - нося я на ръце, тя ме е прегърнала през врата, а аз махам с по-свободната си ръчичка на шофьора, който просто излъчва недоумение. Минути след това куките са там. Но аз съм потънал в тъмните улички, с Борислава в ръцете си. След десет минути сме вкъщи. Всичките дебили са там, естествено - размазали са се зверски, и са самото божествено спокойствие. “Копеле, ние знаехме, че ш’се оправите” Мдааа, трогателно доверие. Като се замисля, винаги всички знаят, че ше се оправя. Много ви благодаря, малоумници. Поне са се сетили да ми оставят материал…..

когато таксито поднесе, за да избегне джипа, тоя филм още не се беше случил. когато седях в онова такси, още ми пукаше, че куките ше ме хванат, още не знаех колко хора ще измрат, и никак не планирах да спасявам малолетни девойки от смърт и да ги крада от детското….. а ако знаех? част от партито, копеле, част от партито….. със всичката смърт покрай нас. част от партито.

zdraveite deca na prirodata. v momenta blogvam direktno ot divana na bojo prez telefona. vun vali, stanimir me zaplashva a debelia (kristina) me narejda =) pravim intervecia na bojo koito e stanal anti socialen i sme se pritesnili za nego. sled malko shte ima produljenie che mnogo zor s toia telefon =)

.. Както виждате най-вероятно, съм във процес на “баране” на блога. Така че ако виждате разни страно изглеждащи работи плъзнали по страниците, несе плашете. Ако пък си мислите че е ЕРРОР, докладвайте - ще съм благодарен.

Днес походих доста. Отидох до сщетоводителя, да ми направи данъците но тъй като го нямаше реших дасе поразходя и да похрача малко пари. Разходката беше приятна и освежаваща, но за сметка на това начинът по който пазарувам си беше същия и пак нищо свясно неси харесах. На път за у нас викам чакай да ида да вида Божо, звъним звиним .. няма никой викам ще ида на “крак да му искам ръката” така дасе каже .. отивам.. и колата я няма.. викам тука има нещо .. и сега се прибирам, тамън. Но след малко пак излизам =) ..

А да ви споделя. Много съм притеснен. Мисля че ме преследват… наблюдават ме!!! Комунистите… искат ми вота…. гласа… искат да ми вземат свободата комунягите! триябва да се окривам.

ае до после :)

Както можеби вече знаете или поне се досещате, Арсенал размаза Милан като през целия мач, не им даде глътка въздух, играеше нападателен футбол, неприсъщо за гост и спечели заслужено! Личи си просто в тези млади момчета желанието и футболната страст. Всеки един от тях играе с хъс и любов към играта, в сплотен колектив и приятна атмносфера, това заедно с другите фактори са главната причина за успехите на този велик футболен клуб.

След като се нарадвах като ненормалник на победата (Ива беше свидетел) реших да пийна малко от “Ciroc”- невероятната френска водка, от грозде (Пи Диди я промотира) .. та както седа и си пия, Божо звъни вика на тренировка.. викам ейййй верно :) .. хаха.. та отидахме да поритаме малко.. този път реших да подходя по различен начин и пих вода на малки глътки в интервали от по 20 мин или нещо такова. Стана добър мач, в повечето случай има караници и виканици но този път всичко беше приятно и даже доста усмивки имаше по терена в залата, което беше приятно :) (с изклучение на един малък инцидент, който беше разрешен по много дисциплиниран начин. Евалла!)

След тренировката, минахме през едни познати..хапнахме една бърза салатка с божо, гледахме малко комедий по ЮТюб и така.. който от където си е.

Сядам сега пиша блог и сигурно ще кисна пред щайгата до късно пак докъто ми се доспи.

Утре много ми се гледа шампионска лига но трябва дасе вършат задачи ..искам даси планирам седмицата и дасе хвана да посвърша малко неща, които постоянно отлагам . Освен това имам и “чакалък” за кафе :) та трябва да има доста “Смарт Тайм Мендижмънт” за да мога да свърша всички тези задачи преди патуването ми :) .. (още е тайна) .

По стечение на обстоятелствата, покупко-продажби и наличие на свежи идеи, блогът се завърна готов за революция.

Wordpress е новата платформа, а идеята за преобразуване и новите вижданя най-накрая ще видият бял свят. Поне така се надявам.

Пуснах новата платформа днес, и веднага започнах да търся widgets и джунджурийки и после се замислих, защо трябва да бързам :) … от доста време все бързам и все нищо не правя, за това съм решил всичко лека по лека, стъпка по стъпка - това ще е политиката ми за този блог, възход и прохождане :) .

Очаквайте включване, след мача утре. Разбирасе ако Арсенал загуби и аз съм съкрушен, пост няма да има поне за още 24-48 часа, разбирасе ако победим, след като вдинга съседите на крак, ще направя включване :) .

Време е и за RSS .. :) няма да ви разочаровам, обещавам! :P